Хипотиреоидизмът и метаболитните нарушения: каква е връзката?
Ако балансираме хормоните, ще балансираме метаболизма и цялото тяло!
Макар че за ендокринология – медицинската наука, изучаваща хормоните, се говори от 1800 г. насам, още преди 2000 г. в Китай са осъзнали значението на хормоните за здравето на човек. През 200 г. пр. н. е. китайските лечители извличат полови и хипофизни хормони от човешка урина, които използват след това за медицински цели.
Самата дума „хормони” е много млада. През 1902 г. английските физиолози Уилям Бейлис и Ърнест Старлинг заключват, че „химикалите”, които малко по-късно за първи път наричат хормони, контролират секрециите на панкреаса. Тази революционна идея противоречи на преобладаващото до момента мнение, че невронните рефлекси задействат секретите.
Изказаната теория на двамата английски учени предизвиква истинска революция в медицинските среди. В началото на 20 век се правят множество изследвания, които определят лицето на ендокринологията такова, каквато го познаваме днес.
Колко са важни хормоните, показва следният пример: остеопорозата е често срещано заболяване при възрастните хора, което прави костите по-малко плътни и по-податливи на фрактури. Въпреки че остеопорозата се третира като строго костно заболяване, тя често попада в полезрението и на ендокринолозите.
Жените след менопауза също развиват остеопороза поради ниските си нива на хормона естроген, който помага за поддържане на костната маса. Състоянието може да възникне и в резултат на други ендокринни нарушения, като хипертиреоидизъм. Счита се, че хората с такива състояния имат т.нар. „вторична остеопороза“.
Щитовидната жлеза – защо е толкова важна?
За хипотиреоидизъм говорим, когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно от своите хормони, които играят ключова роля в много метаболитни процеси в организма. Почти няма физиологичен процес в тялото, в който да не участват хормоните на щитовидната жлеза, наричани още тиреоидни хормони.
Щитовидната жлеза произвежда три хормона: тироксин (Т4), трийодтиронин (Т3) и калцитонин. Т3 и Т4 участват в метаболизма, а калцитонинът балансира нивата на калций и фосфор в кръвта, които пък отговарят за плътността и здравето на костите.
Жлезите и техните хормони изграждат ендокринната система. Има осем основни жлези и тяхната работа е да регулират растежа, метаболизма, възпроизводството и съня. Подобно на нервната система, ендокринната е информационно-сигнална система. Но вместо неврони, тя използва хормони, като всеки има своя собствена уникална функция, която не може да бъде заместена от никой друг.
Хипотиреоидизмът метаболитно разстройство ли е?
Метаболизмът се отнася до химичните реакции, случващи се вътре в клетките, които превръщат храната в енергия. Метаболитно разстройство е всяко нарушение, което засяга метаболизма. Хипотиреоидизмът също е метаболитно нарушение, тъй като включва недостатъчно производство на хормони, които участват в метаболизма.
На практика ниските нива на тиреоидни хормони причиняват забавяне на метаболизма на тялото, което води до широк спектър от неспецифични симптоми (освен увеличаване на телесното тегло), голяма част от които изглеждат нелогични на пръв поглед и/или са трудно забележими. На човек не му хрумва да ги свърже с проблеми на щитовидната жлеза, докато най-накрая не отиде на лекар, който да насочи вниманието си към подобен проблем.
Обратната теза също е вярна. Вече има събрани доста научни факти, които доказват, че когато човек вече има метаболитен синдром, той с голяма вероятност ще развие и хипотиреоидизъм или вече го има. Съчетани заедно, тези две заболявания лесно отключват още сериозни болести: инсулинова резистентност, диабет тип 2, проблеми със сърдечно-съдовата система и др.
Симптоми на хипотиреоидизъм
Най-разпространените симптоми са покачване на теглото, суха и загрубяла кожа, косопад, подуване на лицето, оток на ставите, чувствителност към студа, скованост и болки в мускулите, разстройства в съня, лоша памет, резки промени в настроенията, депресивни състояния, загуба на либидо, поява на гуша (уголемяване на щитовидната жлеза), намалено изпотяване, промени в менструалния цикъл, проблеми със сърцето…
Все пак лекарите не разчитат само на тези симптоми. За да диагностицират хипотиреоидизъм, те назначават кръвни изследвания за проверка на нивата на хормоните на щитовидната жлеза, провеждат физически преглед, снемат фамилната история и анамнеза.
В световен мащаб най-честата причина за хипотиреоидизъм е липсата на йод в храната, но все по-често в модерните държави основната причина е автоимунно заболяване, наречено болест на Хашимото (Тиреоидит на Хашимото) – възпалително състояние, при което имунната система на тялото атакува собствената си щитовидна жлеза.
Минерални соли за баланс на щитовидната жлеза
Хормоните са може би най-сложното нещо в човешкото тяло, ето защо към тях трябва да подхождаме внимателно, информирано, компетентно. И стратегически!
Важна част от тази стратегия са минералните соли, които успяват да проникнат в клетките благодарение на начина си на производство – в разреждания до естествената за организма концентрация. Така те отблокират биохимичните процеси в клетките и балансират циркулацията на минерали в клетките и в пространството между тях.
Когато този процес се възстанови в обичайния си ритъм, се балансира и цялото тяло, в частност и хормоналната система. А хормоните, за да работят в синхрон помежду си и с останалите части в тялото, имат нужда от четири конкретни минерални соли, станали по-популярни в света като Шуслерови соли в чест на своя откривател – немския доктор Вилхелм Шуслер.
Шуслерова сол №3 притежава уникалната способност да насища клетките с кислород, а също така е солта за първа помощ при наличие на възпалителен процес в организма, какъвто е Хашимото. Тя отговаря за овладяване на възпалението и подпомага правилната имунна реакция.
Основната роля на Шуслерова сол №6 е да пречиства черния дроб. А когато този изключително важен орган работи добре, цялото тяло също функционира правилно и без болести. Сол №6 отговаря за хроничните възпалителни процеси, а заедно със соли №3 и №11 подобрява за производството на щитовидни хормони.
Грижейки се за здравето и младостта на съединителната тъкан, Шуслерова сол №11 също е много важна за овладяване възпалението в клетките на щитовидната жлеза, правейки ги по-устойчиви на стрес и външни зловредни атаки. Тя отговаря за хранителния поток в клетките.
Шуслерова сол №12 участва в синтеза на хормони, както и в процесите на обмяна на вещества, които са от съществено значение при болест като Хашимото. Това е солта, която подпомага окончателното изчистване на хронифициралите вече възпаления в тялото.
Как се приемат соли №3, №6, №11 и №12 ? По 5 таблетки на ден от всяка сол, които се взимат на равни интервали през целия ден. Друг вариант: може всички соли да се разтворят в бутилка с вода, която на малки глътки да бъде изпита.
Терапията с оригиналните Шуслерови соли на Немския хомеопатичен съюз (DHU) продължава 6 седмици. Прави се почивка от 3 седмици и отново се прилага 6-седмичен курс. Тази схема се прилага до пълното възстановяване, за което човек трябва да прояви воля, търпение, последователност.
Солите на д-р Вилхелм Шуслер са перфектно средство за подпомагане на основното лечение на хипотиреоидизма и метаболитните нарушения. Те са напълно безопасни, без никакви странични ефекти и може да бъдат съчетавани както с всички конвенционални методи на лечение, така и с всички алтернативни.
За още по-добър резултат терапията с Шуслерови соли е добре да се съчетае и с правилен хранителен режим, който още повече ускорява лечението и балансирането на хормоните.
Виж още:
Инсулиновата резистентност: какво, защо, как?
Хашимото и хранене – каква е връзката?
Шуслерови соли при проблеми с щитовидната жлеза
