Хранене и хомеопатия – каква е връзката?

Хомеопатията, както и другите дялове на алтернативната медицина, подхождат цялостно към здравето на човек, вярвайки, че само така той може да бъде пълноценно излекуван. Ето защо за хомеопатията от особена важност е храната, която може да разболява, но да бъде в ролята и на еликсир. 

Как храненето и хомеопатията се свързват помежду си?

Древногръцкият лекар Хипократ, бащата на медицината, е казал: “Нека храната ви бъде лекарство и лекарството — храна!” Векове по-късно тази максима продължава да важи с още по-голяма сила, защото модерният човек отдавна е загубил естествената си връзка с природата и механизмите на самолечение, които всяко тяло притежава. В стремежа си да промени тази тенденция, той все по-често се обръща към природосъобразни и напълно безопасни методи на лечение. 

Един от тези избори е хомеопатията, но когато става дума и за хранене, настъпва пълно объркване, породено от огромното море от (не)проверена информация, която залива човек отвсякъде. Кои са основополагащите подходи при избора на здравословен хранителен режим, който да улесни и подсили ефекта от хомеопатичното лечение? Отговорите на този и други въпроси следват в тази статия.

Кои са основните принципи на хомеопатичното разбиране за хранене?

Още Самуел Ханеман – създателят на хомеопатията, е наясно с важността на храната. 

Според него диетата влияе върху прогресирането на заболяванията и върху процеса на оздравяване, затова е важно да се избере правилният хранителен режим, който да преобърне процеса – да води до излекуване, а не до влошаване. 

Заболяванията, които според Ханеман често неправилно са наричани хронични, постепенно, но завинаги ще изчезнат, само ако се преодолее зависимостта от вредните навици. 

Храните и напитките, които се консумират, трябва да са леки, питателни и максимално в естествения си вид. Диетата трябва да е съчетана с редовни разходки сред природата, активни упражнения на открито, приятни интелектуални занимания и умерен физически труд – това са основните принципи, които стоят в основата на хомеопатичното разбиране за хранене и режим. 

Защо има такова объркване с начина, по който се храним?

Храната е ключова за здравето – тази максима всички я знаят. Тогава защо днес има такова огромно разногласие за здравословното хранене?! Само до преди 100 години подобен дебат дори не е съществувал. Хората са ядяли това, което сами за произвеждали или са могли да купят на местно ниво. И са били здрави! 

Но с появата на преработените храни, традиционната диета е изоставена и заместена от нездравословна, която обслужва интересите на индустриалните производители на стоки и храни, които се съхраняват дълго време и транспортират на големи разстояния. Търговските интереси надделяват над вековната мъдрост и човек започва все по-често да боледува!

На преработените храни липсват много от основни хранителни вещества, които са нужни на клетката. Днес менюто на масовия потребител включва пет основни съставки:

1. Рафинирани въглехидрати;
2. Храни, богати на нишесте и захар;
3. Преработени меса;
4. Нездравословни източници на мазнини;
5. Нискокачествени плодове и зеленчуци. 

Последиците: пандемия от затлъстяване и нарастваща честота на диабет и други дегенеративни заболявания, които се превръщат в хронични и нелечими от конвенционалната медицина. Това кара хората да търсят спасение в алтернативните методи, сред които на първо място е класическата хомеопатия. 

Как да се върнем към традиционното хранене на нашите предци?

Има множество медицински и хомеопатични изследвания, които през годините потвърждават факта, че преработените храни бавно, но безвъзвратно влошават здравето на човека. През 30-те години на 20 век един от първите лекари, който стига до този извод, е американският зъболекар д-р Уестън Прайс. 

Наблюдавайки непрестанно увеличаващия се брой на пациенти с развалени зъби, Прайс изказва хипотезата, че за това са виновни рафинираните храни. За да докаже предположенията си, той тръгва на обиколка из света, търсейки изолирани народи и племена, които са запазили традиционния си начин на хранене. 

Изводите, до които стига, са повече от красноречиви!  Народите, неизкушени от “постиженията” на модерното общество, може да се похвалят със завиден здравен статус на цялото тяло:

• почти нямат зъбен кариес и други дентални проблеми;
• липсват дегенеративни заболявания като рак и сърдечно-съдовите проблеми са изключение;
• имат висока устойчивост на туберкулоза.

За разлика от тях, обществата, които консумират захар и рафинирани храни, започват да развиват във всяко ново поколение все по-силни дегенеративни състояния, които включват: 

• силно увеличен процент на кариес и загуба на зъби;
• стесняване на челюстта и последващи други дентални проблеми;
• повишени нива на хронични заболявания;
• повишена честота на туберкулоза.

Какво включва перфектният хранителен режим?

Изследвайки традиционната диета на изолираните народи и племена, д-р Уестън Прайс вижда, че колкото и да са различни, между тях има няколко общи черти, които са фундамент на здравословното хранене. Ето кои са те:

• не напълно вегетарианска диета, включваща малко количество сушено месо или (сурова) риба;
• смесица от сурови и варени храни;
• богата на мастноразтворими витамини A, D, E и K от животински източници и Омега-3 и Омега-6 мастни киселини;
• храните са приготвени по три основни начина: накисване, покълване и ферментиране;
• редовна консумация на костен бульон;
• умерена употреба на млечни продукти, но най-често непастьоризирани;
• само натурална сол, съдържаща естествени минерали;
• консумацията на мазнини варира от 30% до 80% от общите калории;
• липсват каквито и да било рафинирани храни.

Всъщност какво трябва да ядем спрямо насоките на хомеопатията?

Изхождайки от индивидуалната биохимия на всеки човек, в хомеопатията няма универсална диета. Все пак има няколко групи храни, върху които е добре да се съсредоточим: 

• Мазнини

Балансирана смесица от наситени, мононенаситени и полиненаситени мазнини, съставляващи около 30-40% от приетите калории за деня. Този процент може да бъде по-голям и по-малък в зависимост от метаболизма и физическата активност.

Ето кратък списък с полезни мазнини, които задължително трябва да присъстват в нашето дневно меню:

• екстра върджин зехтин;
• животински мазнини като свинска или патешка мас, които не се окисляват при термична обработка;
• омега-3 мастни киселини, получени от студеноводни риби, които са уловени в естествената им среда;
• растителни източници като ленено семе или масло от пореч

• Протеини

И тук процентът е индивидуален, но се смята, че протеините трябва да са приблизително 20-30% от нашата храна, защото те имат изключително важна роля за растежа и възстановяването на тъканите, производството на хормони, ензими и антитела.

При протеините най-спорен е въпросът за техния произход – растителен или животински? Модерният човек е станал всеяден и е развалил традиционната диета, която включва малко животински протеини, но с доказан произход. 

По спора за растителните или животински протеини има огромна информация и всеки сам трябва да прецени от какъв източник трябва да ги набавя в тялото си, но без значение от личния избор, винаги трябва да си задаваме въпроси за произхода на продуктите – дали месото идва от животни, хранени само с трева, или как са отглеждани кокошките, чиито яйца често консумираме. 

Не по-малко важен е и въпросът за вида на самото месо –  хапваме това, което ни е вкусно или полезно?! Например черният дроб и бъбреците са най-добрият източник на протеини от животински произход, а те в много страни се водят като субпродукти и често се изхвърлят.

• Въглехидрати

Избягвайки рафинираните въглехидрати, захарта и фруктозата, въглехидратите трябва да съставляват не повече от 40% от нашия калориен прием. Този процент трябва да става още по-малък, ако сме решили да свалим излишните килограми. 

Пресните и леко сварени зеленчуци са най-добрият източник на въглехидрати, който ни осигурява и нужните витамини, минерали, антиоксиданти и фибри. На второ място са (пълно)зърнестите храни, но с тях трябва да се внимава, защото все повече хора развиват непоносимост към глутена, съдържащ се в тях. 

Изолираните племена и народи употребяват зърнени храни, но те не включват масово селектираните сортове пшеница, довели до драстично увеличаване на нивата на глутен. Традиционните общества консумират пшеницата по друг начин, използвайки бавни методи на ферментация с кисела течност. Това намалява негативния ефект от глутена.

• Витамини, минерали и клетъчни соли

В 21 век хранителният режим на човек е беден на минерали и витамини (особено на мастноразтворими витамини) поради спецификата на индустриалното земеделие и животновъдство. 

Решението, към което все повече осъзнати хора се обръщат, е едно: да се ядат пресни и органично отгледани продукти, от малки местни производители, които залагат не на изкуствените торове и фуражни храни, а на условия, максимално близки до природните.

За да може витамините и минералите да бъдат транспортирани по-бързо до клетките и максимално усвоени, са нужни и допълнителни минерални вещества, открити преди повече от 100 години от немския доктор Вилхелм Шуслер и наречени от него клетъчни соли. 

12-те Шуслерови соли запълват нуждите на тялото, възвръщат правилния ритъм на човешките органи и системи, стимулират усвояването на липсващите витамини и минерални вещества от храната, постигайки на финала най-важното – възраждат здравето и го запазват през всички възрастови етапи, през които минава един човешки живот.  

Влез тук, избери аптека и бързо и лесно поръчай необходимите оригинални Шуслерови соли и мехлеми на Немския хомеопатичен съюз.

Виж още: 

6 безспорни ползи от хомеопатията

Защо да използваме хомеопатия особено през зимата?

10 малки промени, за да посрещнеш пролетта в най-добрата си форма