Панически атаки и бърнаут съпровождат пандемията

Могат ли засегнатите от повишена тревожност и стрес в условията на пандемия да си помогнат бързо и безопасно.

Страхът от COVID-19 и продължаващата вече година пандемия отключиха редица психични смущения и оплаквания. Все повече са засегнатите от внезапна поява на симптоми като: силно чувство на страх, усещане за безсилие, силно сърцебиене, учестен пулс и задух, затруднено дишане, стягане в гърдите (подобно на усещанията при инфаркт). Много често хората, които се сблъскват с тях за първи път, не разбират какво точно се случва и е възможно дори да помислят, че са на крачка от смъртта. Когато тази картина се наблюдава при млад човек, напълно възможно е да става дума именно за пристъп на паник атака.

Коронавирусът отключи всеобща паника

Ситуацията, в която се намираме през последната година, подпомогна при мнозина да се отключат паник атаки заради нагнетеното усещане за безнадеждност и страха от заразяване с коронавируса. И все по-често хората търсят психологическа подкрепа и помощ от специалист за преодоляването на тези състояния.

Паническата атака е реакция на организма в ситуации, които са трудни за приемане, с които човек не се е сблъсквал и няма ясна представа какво предстои и какво трябва да е неговото поведение.

Важно е да си дадем сметка за това, че паник атаките са проявата на тялото, когато търпението е свършило – човекът е изчерпан на всяко ниво: физически, емоционално и психически. В ситуацията на COVID-пандемията, когато нямаме никаква яснота колко още ще се проточи кризата във времето, паник атаките заплашват да се превърнат в следващата епидемия.

Но дори и тези, които не са застрашени от панически пристъпи, живеят в ситуацията на хроничен стрес. Изпитват силна тревожност, страдат от проблеми със съня, люшкат се в емоционални крайности – между страха, гнева и депресията.

Какви са страховете, които ни преследват? Можем ли да ги превъзмогнем?

От началото на COVID-пандемията страхът от заболяване и смърт се преплете със страха от загуба на работа и изгубване на доходите. Успоредно с тях се тревожим за здравето на близки хора, изпадаме в депресивни състояния заради принудителната изолация. Изпитваме гняв и напрежение насочени към мерките, които правителствата предприеха за справяне със световната криза. Усещаме се безсилни – сякаш повече нямаме контрол над живота си.

Психолозите съветват в условия на хроничен стрес първо да приемем, че страхът е нормална човешка реакция. Второ – да осъзнаем, че когато не можем да променим случващите се събития, трябва да променим отношението си към тях. И да се опитаме да не се поддаваме на всеобщото усещане за тревожност и апокалиптичност.

Не е нужно да се люшкаме между краен оптимизъм и краен песимизъм – стига ни да бъдем реалисти. Да си изработим план на действие, изхождайки от нашите непосредствени нужди. Ако често се оплакваме, например, от липса на енергия, невъзможност за концентрация, нервно напрежение, проблеми със съня – в такъв случай задължително се нуждаем от повече движение, особено на открито, на чист въздух.

За съжаление хоумофисът, който превзе живота ни през последната година, още повече засилва риска от преработване и бърнаут, тъй като е трудно, понякога непосилно, да разграничим часовете за работа от личния си живот. Ако сме изпаднали в състояния на апатия и сме демотивирани в работата си, ако често страдаме от главоболие, пристъпи на гняв и повишена нервност, аритмия, тревожен сън, намалено либидо – това са възможни индикации за т. нар. състояние на бърнаут (професионално прегаряне). Нужно е незабавно да се погрижим за възстановяване на баланса между работа и почивка. Без пълноценен сън и регулярна качествена почивка на ежедневна база не можем да сме трудоспособни и рискуваме внезапно да рухнем.

Трудно е човек да се справи сам в подобна ситуация, затова е от голямо значение и допълнителната психологическа помощ от специалист. Успоредно с професионалната помощ, има много други начини и стъпки за подобряване на общото емоционално състояние и за по-лесното преодоляване на проблема.

Едно от решенията, които са безопасни и имат бърз, видим ефект, е терапията с минерални соли. Утвърдената в немската натуропатична школа комбинация Шуслерови соли №2, №5 и №7 може да помогне за овладяването на ежедневния стрес и е подходяща за подкрепа на емоционалното равновесие. Препоръчва се при повишена тревожност и страхове, депресивни настроения, панически атаки, физическо и умствено изтощение и други. Приемат се по 5 табл. от всяка сол, разпределени сутрин – сол №2, на обед – сол №5 и вечер – сол №7.

Шуслеровите соли могат да се приемат дългосрочно, без опасност от привикване или лекарствено взаимодействие (могат да се комбинират заедно с всеки друг вид терапия). Освен солите под формата на таблетки, за всеки е подходящо и втриването на Шуслеров мехлем №5 калиев фосфат в т.нар. „зони на страха” (областта на слънчевия сплит и вътрешната страна на коленете). Това може да се прави регулярно всеки ден или по време на пристъп на страх или паника. Помага времетраенето на неприятното събитие да е по-кратко и да премине по-леко.

Здравословният егоизъм ни помага да регулираме нивата на стреса

Важно е да работим върху психологическата си настройка – да се научим на търпение, на здравословна доза егоизъм и на това как да намираме начини за релаксация. Така ще успяваме и да регулираме нивата на стреса в ежедневието.

Личното време – за почивка и забавления, за любими занимания, е жизненоважно за всеки един. Грижата за домашен любимец, разходките сред природата, гледането на забавни филми или четене на такива книги – прекрасни начини за намаляване на напрежението. И още: да се погрижим да не губим контактите с близки и приятели, дори и когато се налагат периоди на изолация.

В същото време е препоръчително максимално да ограничим гледането на новини, затварянето за дълги часове в офиса или в дома. Те са сред основните фактори, създаващи това усещане за безнадеждност, което е базово при паническото разстройство.

От каква подкрепа се нуждаят засегнатите от паник атаки и бърнаут?

На първо място, те имат нуждата да чуят от близките си подкрепящи фрази като: „Ще се справим заедно!“, „Ние сме до теб!“, „Можеш винаги да разчиташ на нас!“. А не изрази от типа „Трябва да се стегнеш и да се вземеш в ръце!“. Най-важното е преживяващите паник атаки или депресивни състояния да чувстват подкрепата на хората около себе си; да не бъдат укорявани, оплакванията им да бъдат поставяни под съмнение или неглижирани като нещо несериозно.