Когато вечерите завършват…с бурканче шоколад
Ковид, седене вкъщи, дете, което учи дистанционно, а е едва втори клас, и напрегнат график в режим хоум офис… Звучи ли ви познато? Или вече дори не искате да се сещате за една различна пролет, която промени и нас, и навиците ни, и целия свят. Да си призная – и на мен ми се иска това да е било лош сън, но, уви, още усещам последствията от този много изнервящ период. Усещам ги буквално по тялото си, което месеци наред беше обездвижено, и единственото му разнообразие беше вкусната храна, която си приготвяме у дома.
Здравейте и добре дошли в моя блог!
Аз съм Цветанка Райчева. От 10 години съм здравен консултант на Немския хомеопатичен съюз и започнах своя разказ така, защото и аз като вас се сблъсках с доста трудности по време на тази прочута социална изолация. А иначе обичам много да работя в тишината на дома, тъй като офисната лудница не е за мен и доста ме напряга. Но изведнъж се оказах в толкова нови роли едновременно, че направо ми се зави свят. Не очаквах, че такива нови приключения ме дебнат в собствения ми дом. Само че приключенският ми дух и комбинативна същност явно също се бяха социално изолирали. Така се оказах с един гол инат в ръце, волско търпение и леко изпилени нерви. Вечерите ми бяха особено трудни в тази нова конфигурация на многоръкия Шива.
Шива, Шива, ама и той не се справя без достатъчно компютри у дома. Малка подробност, ала толкова важна! Да си хоум офис, но да си с вързани ръце, колкото и да са много… Пробвали ли сте? В неравната битка с дистанционното обучение на деветгодишната ми дъщеря залогът беше моят служебен лаптоп. Освен че едно дете, пълно с енергия, трябваше да стои вкъщи като затворник, все пак му трябваше и достъп до образование. Затова през деня тя учеше, а следобед и късно вечер, аз наваксвах с работните задачи. Апартаментът скоро се оказа много тесен, особено в първите седмици, когато и аз, и мъжът ми бяхме в конферентни разговори, докато междувременно течеше урокът по немски на малката… Миговете за концентрация и спокойствие бяха мираж. И аз все по-отчаяно се нуждаех от време за себе си – извън веселите диалози от типа:
- Какво ще ядем тази вечер?
- Имаше ли опашка пред магазина и пак ли са празни рафтовете?
- Леле, в колко часа ти започва часът по български? Да не го изпуснеш!
- Мамо, аз откога съм готова, а ти още не си изпратила задачите на госпожата?!
- Имам важен разговор! Пазете ми тишина или ще ви чуят всички колеги от съвещанието!!!
И, разбира се, намерих своя миг на върховно щастие! Това бяха часовете след 23 часа, когато енергичното ми и приказливо дете най-после склоняваше да посети леглото си, а аз с лъвски скок стигах до хладилника, за да извадя моето спасение! И после с още един скок се озовавах на дивана, но вече с огромна усмивка. И с лъжичка, и бурканче с течен шоколад в ръка. При това не какъв да е, а с над 50% лешников тахан… Калории да искаш!
Пълна идилия… Тишина, спокойствие, аз отпусната на дивана и този толкова безумно вкусен шоколад само за мен! Ето на това му казвам аз – хубав живот! Толкова хубав и вкусен, че бурканчетата се топяха бързо, както и желанието ми да спра да се успокоявам с тях.
Докато една вечер просто не се престраших и не скочих на любимия си кантар. А неговото желязно сърце си беше все така безчувствено. Не се плашеше нито от Ковид, нито от моята яростна нужда да си доставя ендорфини на всяка цена! Все така безмилостно и строго ме зарадва с реалността. Нови прекрасни 3 килограма се бяха настанили на най-приятните места в женското ми тяло, уви… Така че любимите ми дънки да ми стягат, коремчето ми да изпъква сякаш постоянно съм преяла, а нежното продължение на гърба ми получи нови, още по-заоблени форми. Красота!!! Благодаря ти, Ковид! Благодаря ви, дистанционно обучение и постоянно готвене на нещо вкусно, защото при трима гладни вкъщи, храната бързо свършваше… Благодаря ти, прекрасен мой приятелю в бурканче! Лятото предстоеше, а аз хич не съм готова за него и любимите ми рокли! Явно беше време да проверя помагат ли наистина Шуслеровите соли за отслабване? И мога ли само с тях да се справя?! Хайде да разберем заедно!
Очаквайте продължение. 🙂
