Истории за здраве

Шуслерова сол №3 железен фосфат е първото средство за овладяване на всякакви възпалителни заболявания и инфекции в начален стадий. Нужна е не само при поява на висока температура, при дефицит на желязо и спад на имунитета, но и ако лесно се изморяваме, ако не успяваме да се концентрираме, както и при повишено физическо натоварване. Умората и болката са знаци, чрез които тялото ни предупреждава, че е време да спрем, да си отдъхнем и да потърсим какво в живота ни ще ни направи по-силни и по-защитени. Железният фосфат ни дава сила, мощ и устойчивост, воля и енергия, за да преодолеем предизвикателствата, пред които ни изправя външният свят, както и за да имаме вътрешна стабилност и сила на духа. Животът често изправя най-силните и смелите пред най-големите предизвикателства. Сблъсква ги със събития, които биха пречупили всеки. Отнема им много и ги принуждава да променят себе си. А те на свой ред започват да променят света около тях. Един от тези рицари без броня, които никога не се пречупват, е и човекът, който ви представяме днес. Той не може да ходи, но пък може да лети. Не може да скача, но е шампион по баскетбол. Всъщност за Владимир Гюров „не може” е несъществуващо понятие. Той може, иска и знае как да постига своите мечти и многобройните цели, които си поставя. Занимава се с баскетбол и тенис, с парашутизъм и парапланери, с каране на ски и с хобито си на диджей. Как намира време за всичко това така и не успях да разбера, но бързо разбрах защо го прави. Защото умее да се радва на всеки миг от живота – такъв, какъвто е.

Всички ние сме борци

Владимир Гюров е на 18 г., когато претърпява катастрофа и остава парализиран. Въпреки че се придвижва в инвалидна количка, той води по-пълноценен живот от мнозина. Работи, а в свободното си време активно спортува и помага на други хора, пострадали при инцидент, да намерят отново себе си и своето място в живота. Прекарайте само малко време в неговата компания и пред очите ви буквално ще просветне – “животът не е добър или лош, а е такъв, какъвто сам си го направиш”, вярва Влади. И докато голяма част от нас са заети по цял ден да мрънкат за лошото време, лошите съседи, лошите шефове или лошите условия на работа, той хвърля баскетболната топка високо и се цели втора поредна година в титлата шампион на България по баскетбол за хора с физически увреждания. Преди 6 години Владимир Гюров става един от основателите на първия отбор по баскетбол за хора с физически увреждания „София Балкан”. В началото с мъка събрали петима души – необходимият минимум, за да съществува отборът. С помощта на спонсори закупили нужните специализирани колички, за да могат да играят. Вече са повече от 20 души и се чувстват като едно голямо задружно семейство. Споделят и неволите си, и хубавите моменти. Не се оплакват и не смятат, че са губещи в живота.

„Всички ние сме борци!”, казва за приятелите си от баскетболния отбор Влади. Тренират толкова упорито и с желание, че тази година ЦСКА поема официално част от тях и новият екип на червените започва самостоятелни тренировки за националния шампионат, който се провежда в момента. И за втора поредна година са се заканили купата на победители в националното първенство по баскетбол да остане в ръцете им в София. Междувременно организират стрийт баскетбол, участват в спортни демонстрации и са навсякъде, където могат да популяризират колко е важен спортът за хората с увреждания. „Спортът е един от най-бързите и ефективни начини да се върнеш към активен начин на живот, ако си пострадал. Помага ти да имаш самочувствие, че си активна част от обществото. Не да се смяташ за нещо по-малко от всички останали. Възможностите за реализация са много: от години спортувам, имам си професия, а също и хоби, с което се занимавам. На всички възможни фронтове отстоявам това, че фактът, че си на колела, а не ходиш, не те прави нещо по-малко от всички останали. Даже напротив –всички ние се стараем да показваме, че можем повече дори и от здравите хора. Раздаваме се много повече от всички останали, пробваме се за много повече неща. Веднъж, след като животът те е пречупил по някакъв начин, вече гледаш различно на него и другояче започваш да живееш”, споделя Влади.

Когато духът не зависи от оковите на тялото 

„Има генерални неща в живота, за които е глупаво да се оплакваме. Има хора, които са много по-зле физически от мене, имат много по-сериозни душевни или физически страдания и проблеми. Затова си мисля, че някак си не е редно аз да се оплаквам. Всеки сам избира пътя си в живота. И хората те възприемат така, както се възприемаш самият ти. Това е много важно! Затова, като видя някой със скорошна травма, винаги му казвам следното: „Усмивка на лицето и смело напред!” Не изпитвайте никакво самосъжаление, отървете се от отрицателните емоции. Винаги вярвайте в себе си и бъдете позитивни. Така ще „заразите” и хората около вас с положителното си отношение”, убеден е Владимир. След инцидента, в който е пострадал, той е успял да не се обезвери и отчае, благодарение на своите близки и приятели. Започва да учи, завършва Технически университет, след което продължава квалификацията си в Американския университет в Благоевград. Ако се чудите докъде се простират мечтите и стремежите му оттук нататък, пригответе се за полет… в Kосмоса.  „Аз винаги търся нови предизвикателства и никога не отказвам, ако ми предложат да опитам нещо или се появи нов шанс в живота ми. Така започнах да скачам и с парашут, да летя на парапланер, и да карам ски. Така се надявам един ден и да пилотирам хеликоптер или самолет, а защо не и да полетя в орбита…” Влади се усмихва, докато подхвърля това, но има едно пламъче в очите му, което подсказва, че притежава нужния кураж. Всяко преживяване, с което получава ударна доза адреналин, го разклаща, изкарва го от зоната му на комфорт и му помага да остави рутината зад гърба си. „Сякаш проглеждам наново всеки път”, обяснява той. Ако от всичко казано дотук, се чудите що за човек е Влади Гюров и как успява да се справи с всичко, пуснете си непременно Дарик радио в неделя, 21 часа. Ще го чуете в неговото музикално предаване като диджей Sors – съдба, на латински. И със сигурност, където и да сте, в каквото и настроение да се намирате, той ще ви помогне да си върнете усмивката и да се заредите с енергия и любов към живота – точно такъв, какъвто е.

A ако напоследък се чувствате постоянно изморени, дотолкова, че нямате никакви сили за спорт, ако ви липсва апетит, бледи сте, с тъмни кръгове под очите, ако често боледувате, възможно е да имате дефицит на Шуслерова сол №3 железен фосфат. Използвайте сол №3, за да се презаредите с енергия, да защитите организма си и отново да се радвате на живота!

Шуслерова сол №1 калциев флуорид е вашият помощник за гъвкавост и еластичност на всички тъкани и сухожилия. Но също така с нейна помощ можете да бъдете адаптивни и в живота, за да се справяте лесно с всички предизвикателства.

Не всеки притежава нужната гъвкавост и постоянство на характера, за да преодолява трудните препятствия по пътя си и да се движи неизменно напред. Не всеки умее да запази баланса си и да се радва на хармония на всички нива – мисловно, емоционално и физическо. Всички тези качества обаче обединява и изразява най-пълно в своето изкуство и в живота си балерината. Представяме ви Марта Петкова, примабалерина на Софийска опера и балет, и нейният вдъхновяващ път в изкуството и на голямата сцена.

Красива, артистично облечена, грациозна, Марта крачи с леки, бързи стъпки по софийските улици, а пролетното слънце пламти в косата й с цвят на лале. Забелязва се отдалеч и лесно може да бъде припозната за известна актриса или топмодел. Нейната професия обаче е много по-изискваща, по-трудна и по-сложна. Зад лекотата и изяществото, с които една балерина се движи и танцува на сцената, се крият безброй часове упражнения в залата, преодоляване на умората – физическа и психическа, безкрайна взискателност към всеки жест и всеки поглед. Нужна е огромна сила, за да не обръщаш внимание на болката и травмите. Трябва да притежаваш и баланс, и гъвкавост – не само за впечатляващите шпагати, за скоковете във въздуха и шеметните пируети, но и за да можеш да се превъплътиш във всяка роля. А те са много, но да започнем от самото начало.

Първите балетни стъпки

Марта не е била от хилядите малки момиченца, влюбени в красотата на балерините. Да кандидатства в балетното училище я изпратили родителите й, които просто решили да я „пробват”.  „Много късно се запознах с балета – явих се направо на приемните изпити в 4 клас, без никаква предварителна подготовка. Повечето деца бяха започнали да танцуват по школите още от 3-4-годишни. Нищо чудно, че не ме одобриха и на двата изпита. Късметът ми беше в това, че нямаше достатъчно кандидати и така ме приеха под чертата, макар и с много нисък бал”, разказва Марта. Но още през първата година тя изпреварила всички деца. И се влюбила завинаги в изкуството на танца. „От този момент балетът стана моят живот. Никога не съм си представяла, че бих могла да правя нещо друго. Дори и сега, когато понякога имам много тежки моменти в залата. Дори и да си кажа някога „край, спирам, отказвам се”, всъщност никога не съм се замисляла реално, че наистина мога да спра. Няма как… – споделя Марта с усмивка, дори и когато разказва колко трудно е нейното изкуство. – Трудът е жесток и се изисква много физическа сила. Това са часове, прекарани в залата, за всяка стъпка, за всеки жест, за всяка поза – да намериш най-точното и най-вярното. Много е трудно, не случайно още от дете учиш тялото си и го възпитаваш за това.”

Стъпка по стъпка (и малки гафове) на голямата сцена

„Приеха ме по-рано в Софийска опера и балет – още на 16 г. постъпих в трупата, тъй като видяха в мен потенциал. Но каквито и качества да притежаваш, започваш като всеки друг – стъпка по стъпка, от най-малките роли. Всичко се случва бавно и постепенно. Започнах от най-дребните задачи: носиш чаши в началото, само ходиш или седиш на сцената, без да правиш нищо. После влизаш в ансамбъла и т.н. И ако видят, че имаш нужните качества, вече ти гласуват доверие да ти поверят голяма роля. Има много момичета, които физически са подготвени, но нямат емоцията, която е нужна, за да изградят един спектакъл”, обяснява примабалерината.

„Професията ни е много интересна, защото на първо място е и актьорска. Всеки спектакъл е уникален сам по себе си. При изграждането на една роля всеки път можеш да я погледнеш под различен ъгъл. И често се случва да живееш с образа, който градиш. Трябва да си много гъвкав – емоционално, духовно, за да се превъплъщаваш в различни лица. Когато за първи път изиграх Дамата с камелиите, преди 7-8 години, ми беше много трудно. Балетът разказва драматичната история на най-красивата куртизанка на Париж, болна от смъртоносната туберкулоза. Трябваше да пресъздам една зряла, болна жена, която е имала много мъже в живота си и която е много желана. А аз по това време се чувствах още като дете. Нужна е изключителна гъвкавост и адаптивност да покажеш на сцена емоции, които не си изпитвал, които ти е много трудно да намериш вътре в себе си, защото са ти непознати. Но затова ни е толкова интересна работата”, обяснява Марта.

Репертоарът й може да се сравни с бляскав калейдоскоп от коренно различни образи: трагичната смърт от любов на красивата селянка Жизел, приказни образи като Спящата красавица и Жар птица, Баядерка с романтичната любов на индийска танцьорка, вълшебното пътешествие на малко момиче и неговия коледен подарък в Лешникотрошачката, една от най-тежките и емблематични за балетното изкуство роли-близнаци на Одета и Одилия в Лебедово езеро и много други.

На сцената обаче не всеки миг е бляскав, случват се и комични гафове и Марта си спомня за тях с усмивка: „Да видиш една балерина да пада е много смешно, защото тя изключително грациозно се движи по сцената. Но в момента, в който падне, вдига краката нагоре, костюмът й захлупва главата – много е нелепо! Когато се подлъзнеш и паднеш, моментът на изправянето ти се струва като цяла вечност. Но публиката започва да пляска и ти дава сили да продължиш. Имала съм периоди, в които сякаш непрекъснато ми се случваше нещо. А в Спящата красавица има една сцена, в която се убождам на вретеното и го хвърлям настрани. На един спектакъл то падна чак в оркестъра и силно ги изплаши. В такива моменти много се ядосвам, но след време ги виждам откъм смешната им страна”, споделя балерината.

Формулата за успеха? Търпение, постоянство и да мечтаеш!

„Балетът ме е научил, че човек трябва да се бори за мечтите си. Да съм много упорита и да не се отказвам лесно. Никога не навеждам глава. Дори нещо да не се получи от първия път, имам търпението да изчакам и да се потрудя, за да има резултати. Именно на това се опитвам да науча и дъщеря ми. Може би защото всички деца са изключително нетърпеливи и, когато тя види, че нещо не й се получава, е готова да го остави. Истината е, че с труд, търпение, упоритост и – ако има човек нужните качества – успява. Няма как да направиш голям скок, ако преди това не си извървяла нужния път стъпка по стъпка.”, казва Марта, която мечтае за нови роли и… за малко повече свободно време, което да посвети на семейството си.

Не само балерините се нуждаят да са гъвкави, силни и красиви на сцената

Всеки от нас в ежедневието си се сблъсква с редица здравословни проблеми, свързани с минерален дисбаланс на организма – проблеми с кости и стави, оплаквания от честа поява на зъбни кариеси или от бръчки, стрии, целулит, които ни загрозяват. Има лесни стъпки, за да подобрите здравето си и да запазите красотата си. Използвайте силата на минералните соли на Немския хомеопатичен съюз (DHU): за стегната и млада кожа, за гъвкаво тяло, против стрии и при оплаквания от мускулна скованост ще ви помогне комбинацията от Шуслерови соли №1, №8 и №11. За да имате здрави зъби и венци и да забравите неприятните кариеси, използвайте соли №1, №2, №7 и №11. При проблем като разширени вени препоръчителната комбинация е №1, №4 и №11. Здравите нокти са задължителни за красотата на ръцете, затова можете да се доверите на соли №1, №2 и №11. А в битката с целулита включете непременно и соли №1, №4, №11 и №12, за да се радвате на успех.